Преди началото на времето на света нямаше нищо, само насред пространството имаше алдан-тесег и на него седеше старецът Тенгер, който още тогава беше стар. Тенгер седеше на алдан-тесега и мислеше за вечното. И колкото повече мислеше, толкова по-ясно му ставаше, че вечността е дълга и че краят й не се вижда. И Тенгер каза:

— Добре е, че вечността няма край и че аз съм безсмъртен, защото, за да мислиш за вечността, трябва да си вечен. Това е разумно и светът винаги ще бъде такъв.

И чу глас:

— Грешиш, о, мъдри Тенгер!

Тенгер погледна надолу и видя как от една тъмна дупка в подножието на алдан-тесега изпълзява отвратително същество.

— Аз съм Йороол-Гуй, обитателят на бездната — каза съществото. — Родих се от твоите нечистоти и затова те мразя. Сега аз ще седя на мястото ти и ще мисля за вечното, а ти ще потънеш в дълбините.

Ядосан от тези думи, Тенгер стана и хвана съществото, за да го натика в дупката, от която беше изпълзяло, но Йороол-Гуй го сграбчи с безбройните си дузини жилави ръце и започна да се бие с него за правото да седи на тесега. Тенгер беше по-силен, но Йороол-Гуй впи в него дузините си дузини жадни уста й почна да пие кръвта му, така че Тенгер не можеше да го победи и тесегът остана празен, и на света нямаше ред. Битката продължи дълго и когато древните векове на вечността изтекоха, Тенгер каза:

— Виждаш, че никои от двама ни не може да победи, понеже и двамата сме безсмъртни. Кажи какво искаш. Обещавам да го изпълня, за да има мир и за да имам спокойствие.

— Искам да имам място, където да живея — отвърна Йороол-Гуй.

— Добре, ще ти направя четириъгълен далайн — просторен и бездънен, ще го напълня с течност, за да можеш да плуваш там, ще го населя с най-различни твари — твари грозни и отвратителни — и ти ще властваш над тях.