— Искам обаче и там да има тесег, защото и аз обичам да мисля за вечното — каза Йороол-Гуй.

— Да бъде — съгласи се Тенгер. — Ще сложа в далайна квадратен остров — оройхон. Той ще се крепи на осем стълба и на върха на всеки от тези стълбове ще има суур-тесег, което значи: място, откъдето се вижда надалече.

— Но нека и на оройхона да има твари, годни за храна: и аз да ги убивам, понеже мразя всичко, което може да ходи.

— Много искаш — каза Тенгер. — Но съм съгласен и на това. Тогава обаче ще създам не един, а пет оройхона, за да не можеш да убиеш всички наведнъж, понеже ти умееш само да пълзиш и онези, които успеят да избягат от тебе на съседния оройхон, ще са в безопасност. Сега доволен ли си?

— Не — каза Йороол-Гуй. — Искам сред тези твари да има една, която да прилича на теб като две капки води, да има две ръце и два крака, да може да говори и да мисли за вечното. И ще убивам тази твар като спомен за нашата битка, и ще ти се присмивам.

— Глупаво искане — намръщи се Тенгер, — но щом съм ти обещал, ще ти направя и човек. Знай обаче едно: веднъж на поколение — нали според това, което искаш, хората ще са смъртни — сред тях ще се ражда илбеч, строител на оройхони. И ще прави нови острови за себе си и за децата си, островите ще стават все повече, скоро ще се появят и такива, които няма да можеш да достигнеш, тъй като от всички страни ще бъдат заслонени от съседни острови, а ти ще можеш, да достигаш само един оройхон. И не знам кой на кого ще се присмива накрая.

— Проклинам твоя илбеч! — викна Йороол-Гуй. — Никъде да не намери покой и никъде, да не бъде щастлив! Да няма приятели и дори роднините му да му се подиграват и да го презират. И ако каже дори на един човек за дарбата си, да не доживее и до края на деня. И ще го преследвам неуморно, и той няма да избегне мъстта ми, та дори да построи оройхон чак на края на света. Границата ще го посрещне с огън и жупел и той няма да може нито да живее там, нито да избяга от далайна. Да бъде!