— Свърши ли? — попита Тенгер.
— Не. Последната си дума ще я кажа после.
И като каза така, Йороол-Гуй се вмъкна в тъмната дупка, а Тенгер почна да строи далайна. Алдан-тесегът остана празен и никой не мислеше за вечното.
Дълга беше работата и чак в края на средните векове Тенгер се върна, удари по алдан-тесега и когато Йороол-Гуй изпълзя, му каза:
— Всичко направих, както искаше.
И тръгнаха заедно към далайна, и Йороол-Гуй, като видя, че всичко е направено, се усмихна и каза:
— Ще отровя водата на далайна с отровата си, така че вече да не е вода, и някой ден отровата ще разяде стените на далайна и ще се разтече из цялото пространство, и никъде няма да остане място за глупака Тенгер.
— Е — каза Тенгер. — Това ти беше последната дума и да бъде както искаш. Но пази се — преди това в далайна може и да не остане място за теб.
И понеже това наистина бяха последните думи, Йороол-Гуй мълчешком се потопи в дълбините на далайна, а Тенгер се върна на алдан-тесега да мисли за вечността, чиито средни векове бяха свършили и започваха новите.
Глава 1
Голямата тукка беше на върха на суур-тесега и изобщо не се криеше, така че просто нямаше как да не я забележи. Тукката, от друга страна, се забелязва трудно, понеже кожата й се слива с плъзгавия белезникав нойт, който покрива всеки камък и всяка педя земя на оройхона. И освен това тукката прилича на камък, така че спокойно можеш да минеш на крачка от нея и да не я забележиш. Разправяха, че куцият Хулгал веднъж не видял някаква тукка и седнал отгоре й и че всъщност куцал точно оттогава. Шооран не вярваше — че коя тукка ще даде да й седнеш отгоре? Нищо че се спотаява при всяка опасност. Този път обаче тукката мръдна и Шооран я забеляза. Това му се случваше за пръв път, обикновено той само гледаше как по-големите момчета гонят някоя тукка, решила да се покаже на светло посред бял ден. Най-често тукката успяваше да избяга, но каквото и да ставаше, винаги се стигаше до бой — момчетата деляха плячката или се караха кой е виновен за неуспеха. Шооран пък беше още малък и за двете — и за да ловува, и за да се бие. Така че просто гледаше другите, като хем им се възхищаваше, хем ги мразеше и очакваше деня, когато и той ще навлезе в този живот и, разбира се, като начало ще го набият.